Therapies

Ако търсите списък с научно доказани терапии и интервенции, подкрепени от множество научни изследвания, може да го намерите на страницата на Autism Science Foundation ето тук. Също на тяхната страница може откриете списък с недоказани терапии, т.е., няма доказателства, че те са ефективни. 


Изправени пред диагнозата разстройство от аутистичен спектър, родителите често се питат какъв тип терапия е най-подходящ за тяхното дете. Понякога изглежда, че има голям избор от възможности и терапии, които се предлагат, но остава въпросът:

Кои от предлаганите услуги и терапии за деца с аутизъм наистина водят до подобрение на техните симптоми?

Преди да можем да си отговорим на този въпрос, първо трябва да се запитаме:

Какво означава една терапия да бъде научно доказана? Какъв е процесът на оценка на това колко ефективна е дадена терапия?

Една терапия, за да се определи като научно доказана, трябва няколко (повече от едно) научни изследвания (публикувани в легитимни, проверени издания) да са показали, че тя води до измерими промени/подобрения в поведението на детето. Тези научни изследвания трябва да притежават следните характеристики: 

  • Да съдържа контролна група: За да измерим ефективността на дадена терапия, трябва да я приложим на група деца и да сравним уменията им преди и след приложената терапия. Само че как може да разберем дали промяната в уменията на децата след терапията не се дължи просто на това че са пораснали? Все пак са изминали няколко седмици или месеци от тестването им преди започването на новата терапия. За да се уверим, че промените в поведението на децата се дължат на терапията, а не просто на изминалото време, трябва да включим контролна група в изследването си.

Тази контролна група трябва да се състои от деца сходни по възраст, пол и тежест на симптомите. По време на прилагането на терапията, която тестваме, тази контролна група или не получава никаква терапия или продължава да получава същата терапия, каквато е получавала досега. По този начин, накрая на изследването се сравнява промяната в уменията на двете групи. Ако групата с новата терапия покаже по-голямо подобрение в симптомите от контролната група, това означава, че тестваната терапия е по-ефективна от никаква терапия (ако контролната група не е получавала никаква терапия) или е по-ефектива от стандартната терапия, която децата получават (ако контролната група е получавала стандартната терапия по време на изследването). 

  • Кои деца попадат в коя група (с терапия или контролна) трябва да се определя на случаен принцип. То този начин се избягва ситуация, в която само момчетата или само невербалните деца се попадат в една група и това повлиява на промяната в уменията им, независимо от ефективността на терапията. 
  • Също е важно децата включени в изследването да са представителна извадка. Например, ако терапията има за цел да промени езиковите умения на 4-годишните, които все още не са проговорили, тогава участниците в изследването трябва да са 4-годишни, които все още не говорят. 
  • Броят на децата във всяка от групите също трябва да е достатъчно голям, за да се позволи адекватен статистически анализ на данните. Групи от по 4-5 деца са твърде малки, за да може да се доверим на статистическите анализи. 
  • Тестуване/мерило за промяна: когато говорим за оценка на ефективността на дадена терапия е важно кои тестове се използват, за да се измери промяната в уменията от преди и след терапията. Понякога тестовете, които се използват може да не са пригодени да засекат малки промени в уменията на децата. Например, ако броят на думите, които група деца са научили вследствие на 3-месечна езикова терапия е 10 думи, това може да е твърде малка промяна, за да се отчете като промяна в резултата на детето. Или пък понякога тестовете, които се използват, не са пригодени за възможностите на тестваните деца. Ако се изисква от детето да стои седнало 40 минути, за да отговаря на въпроси, детето може да получи нисък резултат не защото не може да отговори на въпросите, а защото отказва да седи седнало. Т.е., реалните умения на детето не отговарят на резултатите, които то получава на тестовете. 
Change in ability
Как измерваме промяната в поведението на детето?
  • Също свързано с тестуването е т.нар. ‘blinding’ на тези, които тестват децата. Важно е изследователите или специалистите, които тестват децата преди и след периода на терапия да не знаят дали детето е получило дадената терапия или е било в контролната група. Ако тестващите имат тази информация, те могат несъзнателно да повлияят на резултатите. 

В крайна сметка, това, което научните изследвания показват, е, че най-ефективни са поведенческите терапии, които целят да променят поведението на детето. Колкото по-рано се започне посещаването на поведенчески терапии, толкова по-голям е шансът те да доведат до намаляване на симптомите. Въз основа на обширно разглеждане и анализиране на публикувани статии, Laura Schreibman и колеги от University of California – San Diego публикуват статия за това кои са отличителните характеристики на ефективните терапии. Те идентифицират следните характеристики, които доказано ефективните терапии споделят:

  • Naturalistic: те са натуралистични – адресират и максимално отговарят на това, което се случва в ежедневието на детето. Т.е., вместо да го учат умения, които то рядко практикува, тези терапии се фокусират върху терапии приложими в ежедневието и дори в домашната среда на детето. 
  • Developmental: те са съобразени с нивото на развитие на детето – при избирането на кои умения да се наблегне, се взема предвид какво детето вече може да прави и какво е подходящо то да се научи за възрастта си. 
  • Behavioral: те са поведенчески. Ефективните терапии имат общо, че се фокусират върху поведението на детето. Все пак разстройството от аутистичен спектър се диагностицира на база поведение. По това се определя и тежестта на симптомите. Така че ефективните терапии ще са тези, които целят да променят поведението на детето. 
Naturalistic Interventions
Naturalistic Developmental Behavioral Interventions.

Терапиите свързани с вземането на медикаменти, могат да бъдат полезни за облекчаването на симптоми, съпътстващи аутизма като проблеми с храносмилането и съня. Но те не водят до промени в поведението на децата, свързано с диагнозата им аутизъм, а именно затруднения в социалното общуване и рестриктивни и повтарящи се модели на поведение и интереси. 

Когато избирате терапия за Вашето дете, може да се ръководите от това над кои аспекти на неговото поведение искате да работите. Ето тук може да намерите списък с въпроси, които да си зададете при избора на терапии.


Източници:

https://autismsciencefoundation.org/what-is-autism/treatment-options/
https://autismsciencefoundation.org/what-is-autism/beware-of-non-evidence-based-treatments/
Schreibman, L. et al. Naturalistic Developmental Behavioral Interventions: Empirically Validated Treatments for Autism Spectrum Disorder. J Autism Dev Disord 45, 2411–2428, doi:10.1007/s10803-015-2407-8 (2015).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *